Първи стъпки зад черните каменни стени...
Оглеждате се. Това което виждате е един голям двор, разделен на четири по-малки отделения, типично за замък със тези размери. Лявата му половина бе обхваната изцяло от гарнизона, оръжейната, работилниците и конюшната. Предполагаше се че там стражата на крепостта функционираше и изпълняваше стражеските си задължения, но уви изглеждаше пусто. Дясната четвъртина бе отредена за изменниците на. Тяхната показ бе голям фактор за традицийте и морала на Черен Замък, затова и те си имаха специално място в черната крепост. Метър до два издигната дървена платформа с три животворни кръста, дървена приставка за екзекуций и бесилка. Красиво бе, по свое му. Какво имаше в средата? Кости... Голямо огнище, където явно се подържаше огън, но вместо с камъни, бе оградено с кости.

Мъглата се разтурва след костното огнище
Вдясно на дъното забелязвахте нещо по специално, дървена платформа, подсилена с железа, но толкова колкото да не я правят прекалено тежка. Тя имаше стоманени колесници на гърба и се придвижваше по метални релси, който стигаха чак до върха на високата ледената стена. Издигането на платформата ставаше чрез въртенето на две железни макари, тежка работа обикновенно изискваща силата на четири мъже. Централно разположена до масивната ледовита стена бе друга порта, тя бе идентична по вид, но два пъти по-голяма по размер от тази, през която влязохте до тук. Тази порта ви отвеждаше не само отвъд Черен Замък, но и отвъд кралството. Тя бе допълнително подсилена с желязо, а механизмът за отварянето й е изцяло от стомана. Макарите отново бяха две, но за сметка на това всяка изискваше поне силата на десетима. Същинската крепост, замъка, се извисяваше някъде там в левия край, прилепен към ледената стена и всичките тези постройки около него. Приближавайки можехте да се уверите че този път вратата бе затворена, но дали беше заключена? Усещахте лек но настоятелен призив от другата страна.