Някога на мястото е имало масивни каменни постройки. Сега са останали само огромни, голи скалисти късове, сред които бегло можеш да различиш някаква особено смислена подредба. Снежните вихрушки редовно разместват по още нещо, а на моменти преспите почти затрупват камъните. Понякога обаче се образуват такива конструкции, които с малко въображение биха заприличали на своеобразем заслон срещу ветровете.

Placeholder

The member 'Nicole Theronson' has done the following action : Dices roll

'Monster Dice - Pack' : 10

Никол чевръсто издърпа Rebellion от кожената ножница на гърба си и се стрелна напред хладнокръвно, разкривайки нежното си лице и сребро-белите си коси пред капризния повей на вятъра, който раздуха закачулената й външност. Определено разстояние делеше красавицата от звяра, разстояние което драстично намаляваше, докато погледите им се кръстосаха някъде по средата.
-Жена... Обичам жени! - Изпръхтя двуметровата проклетия и наточи зъби.
Гледайки звяра право в очите намеренията й оставаха непроменени. Не я интересуваше какво обича, какво не обича, интересуваше я само едно. Кръв. Ярка червена течност, палитра, готова да обрисува зимната обстановка със свойте пъстри нюанси под въображението на Никол, а звяра ще да бъде нейната проклета четка.
- "Rebellion Combo A" - Шепот на глас, бързо избледнял, пречупен пред природните стихий и бездарни условия, но смела и безстрашна фигурата й оставаше непреклонна. Сприхава крачка последвана от яростен вертикален замах с "Rebellion" отгоре-надолу и лек подскок, достатъчен да придаде на Никол възможността, да вложи дори тежестта на собственото си тялото в този замах, описаха движенията й. Насладата ли? Две напълно симетрични половини, от грозотията пред себе си.

*Затишие*

Чу се типичния звук от сблъсъка на метал с метал. Немислимо? Та той беше просто звяр... звяр от плът и кръв! ... - Плът? - Никол плъзна погледа си по върха на острието си, докато чевръсто се приземи след замаха. Нещо не беше наред, среброкосата усещаше напрежение, но мъглавината и снежните прашинки, който се надигнаха повреме на атаката й пречеха да види какво всъщност стана. Малко по малко започна да й се избистря, две червени точки бледнееха пред нея, втренчени. Отне и време да ги фокусира, но през цялото време те бяха точно там, точно срещу нея, очите на звяра, злокобно втренчени в нейната фигура. Мъгла... тя не му пречеше. Плът... нея я нямаше. Това което стоеше пред нея беше машина от люспи и нокти, машина... за убиване.
- Обичам ги! Крехки, слаби, невинни... Найвни! - Изръмжа страшилището, докато изражението му рязко се измени в нещо първично, всякаш отвътре избухна. Не, не беше от онази обич към жените, беше нещо друго. Адреналина бавно започна да гризе всяка струна в тялото на Никол. Поглъщаше я. Тя задърпа меча назад, забута напред, ала той не помръдна. Беше немислимо за нея? Непосилно... за НЕЯ. Мъглавината се разтури и кристално сините й очи съзряха здравия хват на звяра, който блокира острието й с люспи, твърди като от стомана и сега държеше здраво "Rebellion" с драпавите си нокти.
- "Take Over: Reptilian's Right Arm" - Изсъска влечугото, бавно променяйки и другата си ръка, като тази с която държеше острието на Никол. Дори езика му се промени, наподобявайки този на змиеподобно. Дръпна меча й, а с него и нея. Избухна.
- ОБИЧАМ ГИ НАКЪСАНИ! - Силен замах последва със свободната му ръка, целящ да разкъса дрехите с все плътта й.
- ОКАЯНИ! - Ноктите на влечугото се забиха в коженото й яке, прерязвайки дължината от ръкава, до коляното й, съвличайки кожената материя с все плътта от тялото на Никол.
- РИДАЕЩИ - Блъскайки тялото й в земята, болката беше непосилна, тя изпусна "Rebellion" на земята в близост до нея.
- ...жалки... като сувенирите ми, безценната ми колекция от жени и деца - Изсъска влечугото надменно, зъбите му се показаха, засмя се. Можеше да говори, употребяваше магия... Не приличаше на чудовище дори.
- Изрод! - Изкрещя тя с насълзени очи.

*Лига потече от устата му*

Никол се претърколи назад, достигайки "Rebellion", бележейки снега с кървава ресна от бедрото си. Изправи се, но присвита с едното си коляно забито в снега, а меча полегнал на хладната земя. Ярост и сълзи обливаха душата на момичето, но външността й остана стегната. Тя трябваше да остане силна, имаше втори шанс! Погледна напред, съзря врага си.
- Той е един, аз съм една. - Пришепна тя думи на скъпия й брат. - От какво има да се страхувам?!! - Очите й избистриха се, емоцийте й успокойха се, а душата й изпълни се... С решителност!

Безстрашна Никол се изправи срещу врага с меча си в ръце. Мъглавината зад проклетника обаче иронично маскираше приидващата напаст. Напаст равна по сила му, която бавно прииждаше да я погълне. Едно момиче... Срещу десет звяра. Надежда... Нямаше.

Mission: 671/6,000 Words
Monsters: 0/10 Killed
Health: 14/18
Mana: 90/100

Spells Used:

Влечугото се засили към нея, пропълзя като змия, готова да захапе, но не... Като че ли още събираше отровата си и дообработваше нея, плячката си. Звяра замахна с люспестите си нокти право към другия й ръкав, искаше и него да разкъса, играеше си с нея.

*Удар на метал в метал*

Погледите им се кръстосаха някъде из схватката. - "Rebellion Combo B" - Прошепна тя и отблъсна ноктите му, натъртвайки ги. Действията й не го очароваха, опита отново и замахна от другата страна... Нещо не беше в ред. Тя продължаваше да блокира. Лековито стъпила на заснежената повърхност, нагазила с кожените ботуши до над глезените, замръзваща и с оголено бедро, ранено и кървящо, тя продължаваше да блокира?!! Немислимо. Чудовищен и гръмогласен рев прокънтя из руините и разлюля ледените висулки по скалите, събаряйки ги. Ръцете му възлезоха встрани с нокти широко разперени докато ръмжеше, събираше яростта си и набираше сила, но тогава в този миг нещо стана. Силен женски глас, крясък, разцепи грозноватия вой на страшилището, заедно с неговия череп. - "Stinger" - Стана толкова бързо! Никол се стрелна напред, червъсто забучвайки острието на "Rebellion" в междуочието на звяра, прокарвайки го през цялата му мъдрост, която така красиво се изля от кухата глава на проклетията, докато той дори не осъзна кога подяволите стана! Среброкосата положи крак на гърдите му, използва ги за опора да издърпа меча си, ритайки нещастника в земята. Идваше й да се изплюе върху него, но беше момиче и го преглътна. Наслада обгря душата й, но чувството не бе нещо повече от моментно. Мисълта че тази проклетия се е гаврела с телата на жени и деца я побъркваше. - Нещастник скапан, мръсен... - Развика се тя и му вкара няколко шута в ребрата.

*Злокобен вой прокънтява многостранно*

- ... противен, прок...лет... - Замлъкна тя и се заслуша. Чуваше ги. Имаше още, но колко? Те наближаваха бързо, воя на Вълкана, когото Никол току що уби, ги бе информирал достатъчно. Нямаше време за среброкосата магьосница да излее яда си, трябаше да бяга. Така и направи, стрелна се към първата пещера която видя.

-Мрръсна вещица... убила е един от нашите! - изръмжа звяра начлижавайки трупа на себеподобния си. Щеше да е грешно да го нарече близък приятел, тъй като Вълканите водеха тази война за души и територия от векове, така бяха устроени, но чувството да видиш себеподобен, себе си, а те найстина бяха еднакви, на земята с отворен череп, можеше само да те подлуди. Така се чувстваше той сега. Така се чувстваха и те.

Никол чу воя им отвъд пещерата в която се дяна. Той сам по себе си говореше колко разгневени бяха, но също така и подсказваше на момичето че бяха няколко, повече от двама, директна конфронтация в пещерата нямаше да е добра идея. Играта в сенките също не я устройваше, нито й беше от силните страни, нито познаваше обстановката достатъчно добре... а се и хлъзгаше. - Проклятие - измърмори тя и издърпа вътрешната страна на джоба си от якето, отряза го с "Rebellion" и го използва за бандаж на крачето си. Омота меката материя около бедрото си и я завърза притегнато, но не толкова че да си спре кръвопотока. Найстина всичко около дълбоките рани бе в това да упражниш определен натиск че да съсири съединителната тъкан. Среброкосата добре знаеше това от наемническите си години и успя да се погрижи за себе си, докато все още иваше време.

Вятър завихри отвъд пещерата, накачайки снежинки по главите на ръкомахащите Вълкани. Забавно беше. Така общуваха... макар че отнякъде бяха заучили и някоя друга човешка дума. - Двама... вън - Съгласиха се те. Пещерата бе голяма и объркваща, това бе единственият й вход, а отвътре те я познаваха по-добре от всичко. Това бе неговото леговище преди да умре, а сега бе ред и на нея. - И нека ловът да започне! - Втурнаха се напред те.

Mission: 1295/6000 Words
Monsters: 1/10 Killed
Health: 14/18
Mana: 70/100

Spells Used:

Погрижилата се за себе си Никол се придвижваше бавно, накуцвайки за да не си разкървави прясната рана. Дишаше тежко, беше й студено, ала за миг не спря да проучва леговището напред. Мъничката битка от преди малко я докара до това състояние. Показа й колко струват тя и решителността й пред само един от тях, а сега я дебнеха много. Нямаше намерение да обмисля начин за бягство, беше дошла да си свърши работата, луда беше... да спаси тези хора. Три тунела се разкриха пред момичето, но пещерите бяха лукави, тя не искаше да рискува да се приклещи в някоя задъдена дупка без изход. Огледа се наоколо, началото на пещерата представляваше купул-но образен кръг с няколко заледени плоскости, свързващи земята с тавана, ако можеше така да го наречем. Малак брой средно голями дупки из тавана на пещерата й придаваха цялата светлина която й бе нужна, че да можеш що годе да гледаш, но не можеше да се изкачиш до тях. Никол се обърна назад и видя входа на около 50 метра от нея, но още виждаше и сенките на зверовете който току що минаваха от там. Трябваше да действа... Назад е купол, арена на смъртта, а на пред три бездни, изненади. Битката беше неизбежна и в двата случая. Среброкосата намери няолко добре издути кристализирани камъка, близо до лявата бездна и се скри там. Мястото беше тъмно, слънчевите лъчи не го огряваха, а тя от своя страна се покри в мантията си, успокой дишането си и се въплати, да се надяваме достатъчно.

Зверовете нахълтаха с гръм и трясък! Двама заеха входа и втренчшха очи като радар сканиращ купула. Седем започнаха да тършуват наред. Само ужас можеше да обхване съзнанието на Никол в този момент ако виждаше всичко това... Това което тя виждаше от позицшята си беше трите бездни и пред тях. Вълканите умееха тази игра. Надушваха я, виждаха следите й от кръв... малко оставаше преди да започнат да чуват и дишането й. Един остана да тършува из купула, а другите шест доближиха мястото където беше тя. Мигновенно се разделиха по двама у всеки тунел и навлязоха навътре. Не успяха ли да я забележат? Настъпи затишие. Сенките им избледнаха в тунелите, явно бяха доста дълбоки. Никол не помръдваше. До преди секунда не мислише за бягство, но след като видя шест, всяка частица от тялото и я предаде. Невъзможно беше! Трябваше да се измъкне...

- Сега - помисли си тя и се разкри в помещението. Шок я разтресе цялата, те бяха там... Гръмогласен вой разкънтя из купулната пещера уведомявайки всички, че плячката беше намерена. Никол захвърли мантията си и се стрелна в тунелите. Ляво, дясно, нямаше значение, останеше ли тук щеше да умре. Двамата Вълкани останаха да си пазят входа. Един я подгони, и другите със сигурност чуха воя му. Среброкосата нямаше как да ги надбяга и го знаеше. Всяка нейна крачка в дълбините се равняваше на две негови. Тунелът всякаш не свършваше. Настигаши я. Десетина метра ги деляха един от друг. Адреналинът я поглъщаше, а сърцето й туптеше силно, докато спринтираше. Светлина отлъчи края на тунела, а звяра бе точно зад нея. Никол бързо прекрачи изхода и се претъркули вляво без да гледа. Звяра профуча с удар но не я уцели и се захлъзга напред спирайки в една платформа. Момичето пък падна на долният етаж и се пречука в няколко ледени форми. Тази част на пещерата бе на два етажа, с мосто-образни пътеки и зала отгоре, а долната част с множество нахвърлени фигури, замръзнали във вечността. Приличаше на склад. Миг спокойствие и широко разперена лапа, която обхващаше половината тяло на момичето, профуча към нея. - Вещицаа! - изръмжа друг звяр замахвайки към главата й. Никол ловко пристъпи назад и отбегна удъра. Този бе един от двамата Вълкани дошли по рано тук. Чудовището я последва с юмрук, запращайки другата си ръка, лявата. Този път обаче среброкосата издърпа "Rebellion" от ножницата на гърба си и отвърна на атаката с атака. - "Rebellion Combo A" - Извика тя с ярост и замахна хоризонтално държейки меча с двете си ръце. Ударите се сблъскаха. Тя дори не достигна и плътта на юмрука му, а атаката му я накара да пристъпи назад веднъж. Ръцете й трепереха. - Ударите им са... - прошепна съзнанието й преди да последва нов удар, юмрук от дясната му ръка. Чист рефлекс я накара да отвърне, но сблъсъка не протече по различно. Заболя я още повече и отново отстъпи назад. Преди да се усети, нещо зелено и лепкаво се беше омотало около ръцете й и я държеше здраво. Зад нея бе третият Вълкан ефективно преобразил ръцете си в тези на тендрили. - Вещицаа - Лиги прокапаха от устата на звяра докато го казваше, а редом с това силен юмрук последва, от звяра пред нея, директно в нейната беззащитна фигура. Никол изпищя от болка. Удари я право в корема и я запрати в стената зад нея. Момичето изплю кръв при удара й в заледената стена. Болката беше толкова силна когато ги посрещаше с меча си, че без него бе просто неописуема. Двамата се насочиха срещу нея, а първия който я гонеше скочи от горния етаж и ги последва. Виждането й бе замрежено, едвам поемаше въздух, беше се свила на земята и не мръдаше, а меча й беше зад тримата тъй като тя го изпусна при удара. Бягство... нямаше!

Двяма я хванаха за ръцете от двети й страни, след което я изправиха и я приковаха до стената. Третия който беше най отзад, онзи който я гонеше през цялото време, доближи и изля цялата си ярост. Първи удар, втори удар... Тя се срина пред тях, падна на колене, извика унило на глътки, въздух нямаше. Фигурата й се наклони напред и увисна в хвата йм. Те разкъсаха горнището й и я изправиха отново. Шут последва, след което я оставиха да се срине отново. Можеше да видиш яростта в очите йм. Те обикновенно поглъщаха магьосниците и обиваха хората защото нямаха магия която да повдига силити им, но тази... тази искаха да я изкормят. Изроди? За тях това беше нормалното. Тяхната раса е звяр, за тях хората бяха напаст. Нямаше ли реакцията на един човек да е същата ако един звяр бе убил човек. Любим човек. Щяха да го пленят и измъчват, щяха да направят живота му ад. Смъртта нямаше да е достатъчна. Това очакваше и нея сега. - Скапани смърртнии - Изсъскаха чудовищата като гущери. Не им стигаше, искаха още, а Никол не можеше повече. Хванаха я за ръцете и я завлачиха към купулното помещение, където деветимата щяха да се съберат и да решат живота й.

Mission: 2367/6000 Words
Monsters: 1/10 Killed
Health: 6/26 (+8)
Mana: 60/100

Trait Activated:

Spells Used: