Черните коси на младежа прикриваха добре лицето му, въплащавайки го в обстановката на своята малка, тънма стая, от където той гледаше сценария, който се разигра навън. Последен нейн писък и тя беше мъртва, а кръвта й се стече по черните улици на града, оцветявайки ги. Чернокосия, бъдейки това което бе, една емоционално силна личност, бе повлиян много силно от случващото се. Той беше ужасен, но също така беше и разгневен на себе си за това, че не успя да й помогне. Това бавно го убиваше отвътре. Никой не й помогна, никой. Всички просто стояха там и гледаха как мръсния демон я приключи, една жена която просто търсеше изход от това проклето място. Синеокия стоеше зад решетките на своя сив прозорец и отмести поглед встрани.
- Това ли беше найстина света в които живеем? - Прошепна тихо той, думи който бързо бяха погълнати от мрака на тъмна му стая. Само ако имаше повече сила може би всичко това нямаше да се случи. Може би беше време Даймънд сам да намери пътя до онова място. Не знаеше защо не бе направил това по рано, нямаше спомен за това, а не бе от хората който просто щяха да седят някъде и да чакат.
Даймънд се отдели от прозореца и постави ръце на стария гардероб. Чу се типичения звук от скърцането на антиката. Отвори го, а отвътре взе обикновенното кожено яке, което слагаше, когато излизаше навън. Излизаше ли всъщност в този враждебен свят? Изглеждаше всякаш всеки ден беше борба за оцеляване. Не можеше да се живее така повече. Той трябваше да намери онази врата и да премине през нея, за да получи отговорите, който търси.
- Какво ли беше това, което желая? - Тъмнокосият се обърна и излезе от сенките на своята малка стая. Няколко стъпки надолу по старите стълби и фигура му се пренесе в коридора при входната врата, а ръката му стоеше вече на дръжката. Не погледна дори за миг навън през прозореца. Безопасно ли беше? Едва ли.
- Какво ли щях да избера, ако имах избор въобще? - Тъмнокосия издиша спокойно и я отвори, все пак вече го бе решил.

Погледа му беше фиксиран. Тялото му замръзна. Това което се случи току що, найстина ли беше реално? Той отвори вратата на къщата в която живееше и това което видя не беше обичайния мрачен пеизаж. Да, може би деня беше проклет. Може би демоните гъмжаха на това място, но да се случи нещо такова. Нещо толкова различно, сивкава светлина, която струеше от привидно малка топчица на тавана, на формата която му беше досъщ позната и присърце мразеше. Асансьор. Даймънд мразеше тази дума. Мразеше и такива пространства, затворени, тесни и без изход.
- Каква е тази черна магия?!! - Втренченото му зражение показваше познатия стрес, който го облада за секунди. Черна магия. Това беше първото нещо което младия магьосник си помисли, когато видя сивкавия квадрат. Никога не му се беше случвало нещо подобно. - Найстина ли демоните бяха проклели до толкова този свят? Магия ли беше, халюцинаций, или може би нещо друго? - Мислеше си той, докато очите му шареха измежду избора и трите копчета, който му бяха представени. Каквото и да беше това... имаше само един начин да разберем.
- Навън изглеждаше същото, нали? - Бърз поглед през близкия прозорец потвърди на синеокия, че обстановката отвън найстина бе същата. Което пък означаваше че всичко това беше някакъв капан, някаква постановка, може би демоните го бяха надушили? Да, нямаше друго логично обяснение. Даймънд бързо отвори прозореца и без да се замисля скочи отвън. Малка лукава усмивка беше изписана на лицето му. Дали беше заради характера му, който го караше да се чувства истински жив тогава и само тогава, когато гледаше опасноста право в лицето, или беше заради насладата че някой се опитваше да го хване с нещо такова и не успя, щеше да разберем много скоро, а мисълта за намирането на онази врата, специалната, която беше някъде в града, оставаше истинския му гид, който водеше действията му.