Характерът й зависи твърде много от ситуацията, в която се намира. Може да се пригоди към всичко и всеки, стига да й изнася и да има полза от това. Приспособимост към хора и характери - развила я е в опитите си да се слива с останалите и да се вписва в обществото на хората.
Катарина по-скоро се счита повече за оръжие, отколкото за човек, но някои типично човешки качества са станали характерни и за самата нея. Инатлива е. Опърничава, малко своенравна и определено доста злопаметна. Често използва ирония и сарказъм. Обича да се шегува с останалите, на моменти дори да ги подиграва. В повечето случаи е доста труден характер. Стига да реши обаче, може да бъде изключително търпелива, но да напомня пак - злопаметна е. Ще реши да ви отмъщава за нещо, което сте направили преди месеци и което вие вече надали помните. Или най-малкото, поне ще ви го натяква отново.
Стига да сте добрички с нея и да й харесвате - ще е мила и услужлива. Държи изключително много на близките си, но по ирония на съдбата почти няма такива.

Харесва: остриета; животни; цигари и метални запалки; като цяло огъня
Не харесва: всичко живо, което може да се усмихва и да проявява активност преди 9 часа сутринта; твърде големи досадници и самохвалковци; розови неща
Мотивация: конкуренцията; добрата награда; желанието да постигне нещо повече и да се усъвършенства
Страхове: големи височини; хлебарки (по-скоро е гнуслива, а не страхлива); зависимост от някого/нещо


Катарина е симпатично младо момиче със средна височина и добро телосложение. Отличава се предимно с яркочервената си коса и изразителните си зелени очи. Впечатление прави белегът на лявото й око, достигащ чак до скулата й.
Облеклото й обичайно се състои от нещо леко и удобно, често пъти кожено и в тъмни цветове. Има слабост към ножове, ками и каквито и да било други остриета, така че често носи подобни в себе си я скрити по дрехите, я показани съвсем явно. Въпреки всичко умее да се приведе и в по-изискан вид, стига да има повод.




Тишина, спокойствие, пълна пустош..
Беше ми твърде непознато. И мястото, и времето, и епохата сякаш. Съмнявах се, че съм наясно къде се намирам. Не, напротив, имах спомени – смътни, бегли, изключително объркани поради някаква причина и които все още не можеха да си дойдат на мястото. Някакъв инстинкт обаче ми подсказваше, че скоро всичко ще се проясни.
Знаех какво съм. Или по-скоро какво бях – просто материя; малки частици енергия, които постепенно прерастваха в нещо повече. Сега се чувствах различно. Нима бях достигнала някаква граница? Бях ли прекрачила лимита си или просто достигнах до нещо ново?
Постепенно се върна възприятието ми за времето. Именно това абстрактно понятие бе ключовото в случая. 100 години. 100 човешки години бяха изминали. Днес, сега, точно в момента и последната секунда от тези 100 земни години изтече. Това бе причината енергията да придобие тяло.

Бях като в затвор – заобградена от метални стени без възможност за бягство. Бе трудно да свикнеш с мисълта за телесност. Не по-лесно бе да се откажеш от навика си да се рееш в пространството; да искаш да последваш инстинктите си, тласкащи те към волност, но нещо да ти пречи.
Сякаш до скоро имах криле, а някой ги бе отрязал. Раните сега боляха и изгаряха, а „кафезът” ме притискаше.
Изгаряне. Наистина това усещах, а самата идея да имам подобни възприятия ми се струваше плашеща, немислима дори. Но нима хората усещаха горещите пориви, които измъчваха мен сега?! Не. Та аз дори не бях човек.
Намирах се в една плашеща смесица от стомана и огън.


Мога да изглеждам и като човек, обаче. Научих се. Беше трудно, но все пак се научих.
Висока, стройна и червенокоса. Дали белегът на окото бе страничен ефект от някаква неопитност, подсъзнателно желание или просто случайност, това още не мога да го разбера. Явно дори духовните умения могат да бъдат несъвършени понякога, особено щом остане дума за материални прояви.
Катарина – това име носеше втората ми материална проява, чрез която се сливах и общувах с човешкия свят. Същото име години наред бе носило и металното ми тяло, използвано от различните си собственици. Онова, което първо приех - катаната. Твърде НЕяпонско име за едно японско оръжие. Но на мен ми харесваше. Така или иначе, с времето привикнах и към други форми.
Характерът и отношенията са ми проблем. Опитвам се да свикна с тези на хората, да подражавам на тях, но някои техни черти са твърде отвратителни и непоносими, а изразяването на чувства е близо до нещо непосилно за мен. На моменти се радвам, че не съм човек и дори не искам да приличам на тях, но винаги го има онова любопитство към тези същества. Именно заради това колкото и да съм невъзмутима от тях, толкова се опитвам да вникна и в същността им. Колкото и да се старая да съм неутрална, толкова и вредя на едни, а помагам на други. Но нали това се очаква от едно оръжие?
Казват ми, че съм магьосник. Като онези хора, които имат някакви смахнати способности, нетипични за останалите. Съмнявам се, че съм точно такава. Аз съм просто оръжие. Привикват ме в гилдии, убеждават ме да работя с хора.. Не знам колко това нещо е за мен. Не ми харесва, но е по-добре от безцелно шляене сама из околните земи.

Героя ти е издърпан преди официалното започване на бета теста. Ако желаеш да участваш, заяви че желаеш да участваш лично на админа. Още... промяната в правилата налага с две думи да обясниш какво точно ще прави магията ти. Това е нужно на екипа за да прецени дали магията ти е "възможна" преди героя ти да бъде удобрен.

Героя ти е много хубав и примерен. Пиши тук като направиш промяната за да получиш инструкций къде да започнеш. Всички герой започват на определено от екипа място, което зависи от характера и темперамента на героя ти.